Най-великият лидер в историята на света – Част 2
Продължение от Част 1…
Кралица на ицените, 1 век сл. Хр
Нейният протест въодушевява дамите водачи през вековете
Относително малко дами влизат в книгите по история, а още по-малко го правят със своите лидерски качества. Будика е ужасяваща кралица с оранжева коса, която през 60 или 61 година сл. Хр съвсем гони римляните от Англия. Поне по този начин се случва съгласно римляните – съгласно техните писмени сведения голямата войска от варвари на Будика – племето Ицени, значително от сегашен Норфолк – се е надига против задграничните им владетели, унищожавайки трите най-важни града на новата римска провинция Британия: Камулодунум (днешен Колчестър, римската столица), Лондиниум (Лондон, техният търговски център) и Веруламиум (Сейнт Олбанс, основно проримско селище). Едва в последната борба армията на Будика в последна сметка е победена от стратегическата военна ловкост на римляните. Въпреки че мястото на тази борба в никакъв случай не се открива, археолозите намират доказателства за историята на самата Будика и битката при трите града.
Повече за Будика можете да прочетете в текста ни Лошите девойки на историята: Будика – Духът на отмъщението
Крал на Англия, Шотландия и Ирландия 1689–1702
Освобождава Европа от френската надмощие
Принцът на Оранж, малко княжество в Южна Франция, става губернатор и главнокомандващ на Нидерландските земи през 1672 година на едвам 21-годишна възраст при условия, които могат да уплашат множеството други водачи. Уилям (1650–1702) произлиза от жанр на холандски водачи и, посредством майка си, Мери Хенриета (дъщеря на Карл I), е обвързван с кралете на Англия. Но все пак той среща неприязън от ръководещата класа в Англия и англо-френска инвазия по суша и море. Вместо да се съобщи обаче, Уилям взема решение, по думите му, да „ почине в последния окоп “.
Чрез композиция от прозорливост, непримиримост и храброст, до 1689 година той се трансформира в политически стопанин на Холандия, крал на Англия, Шотландия и Ирландия и водач на европейски съюз против неговия братовчед и най-смъртоносен зложелател Луи XIV.
През ноември 1688 година нахлува в Англия, подсилен от 400 кораба и 15 000 бойци, събрани от цяла протестантска Европа, и стига до Лондон съвсем без изстрел – шедьовър на политическото и стратегическото обмисляне, непостижим до Десантът в Нормандия. Неговата жестокост към политическите врагове обаче се усеща в Холандия и Ирландия. Но макар и постоянно нервиран от изолираността си на британския остров и непопулярен измежду част от британската ръководеща класа, той сполучливо впрегна британското благосъстояние и власт в общата идея за освобождаване на Европа от френската надмощие.
Китайска императрица, 690–705
Най-могъщата жена в историята на Китай
Какво значи великолепие? Понякога това е нещо, присъщо на индивида. Понякога е резултат на техните достижения. Например, Барак Обама и Маргарет Тачър са трансформиращи фигури в народен и световен проект, тъй като са заемали важни постове.
По сходен метод Ву Зетиан (известна също и като Ву Джао) записва едно неоспоримо достижение: в историята на Китай, страна която съдържаща голяма част от човечеството, тя е най-могъщата жена, която в миналото е била на власт. През хилядите години китайска история, от далечната династия Шан (c1600–1046 година прочие н. е.) до сегашната Народна република, никоя друга жена не е имала същото равнище на директен надзор над толкоз доста хора.
Ву Зетиан, родена през 624 година сл. н. е., е единствената жена, която в миналото е седяла с право на императорското място на Китай. Тя ръководи през един от най-славните интервали в китайската история – династията Тан. За да стигне до такава степен, тя освен би трябвало да преодолее непрекъснатите предубеждения в обичайното конфуцианско мислене, че дамата в никакъв случай не може да бъде държател, само че и да отстрани многочислените противници, които й се изпречват.
Зетиан е наета в китайския императорски двор в роля, която не е доста по-различна от тази на домашна прислужница, само че тя се възползва от позицията си, с цел да се сближи със своя император Тайдзун, като сменя чаршафите му. Когато той умира през 649 година, възможностите й наподобява завършват и тя е изпратена в будистки женски манастир. Все отново обаче съумява да избяга, връщайки се в двора като наложница на новия император Гаозонг. В мозъка си тя има доста по-големи намерения – да доближи най-високите равнища на власт.
Методите й за постигане до тази позиция могат да вдъхновят Шекспир. Докато е наложница на императора, тя убива личното си (и на императора) новородено дете и натопява императрицата за убийството. Императрицата има шанс единствено да бъде заточена, оставяйки свободен път за Ву да заеме мястото й в двора. И въпреки всичко тя усеща, може би с причина, че живите врагове постоянно са опасност, по тази причина подрежда да бъдат отсечени крайниците на нейните противници, след което да бъдат сложени във вана с вино, с цел да се удавят.
Френски пълководец, 15 век
Води армия към успех с чиста мощ на волята и вярата
На 29 април 1429 година, облечен като боец с цялостна ризница отпред на войска, „ La Pucelle “ („ Момата “) доближава Орлеан, идвайки да избави френския град, обсаден от англичаните. В рамките на една седмица нашествениците от целия канал са победени и принудени да се отдръпват – главната повратна точка на Стогодишната война. Жана (1412–31) афишира на англичаните, че е „ изпратена тук от Бог, небесният цар, с цел да ви изгони всички от Франция “ и въпреки да не доживява до този миг, тя е вдъхновението, което обръща събитията.
Д’Арк, жена от селско семейство, не може да управлява войска по никакъв естествен метод. Но нейната чиста мощ на волята и вярата притеглят почитателите й и те я възхваляват като подарък от Бога, чиста като Дева Мария и мощна като Христос пред враговете си. Тя се потвърждава като водач в борба и пълководец в акцията, обещавайки „ боен зов, който ще се помни вечно “, когато неведнъж побеждава англичаните и води своя принц, Чарлз VII, до коронясването му. Заловена през май 1430 година, тя е съдена и една година по-късно екзекутирана за закононарушения против вярата в опит да наруши мощното си проклинание – само че работата й е свършена.
